Констативен нотариален акт за собственост

 

 Чрез констативния нотариален акт нотариусът признава едно лице за собственик на даден недвижим имот. Тази констатация обаче не е безспорна и всяко лице, които има правен интерес може да оспорва така признатото право. Тогава се подставя въпросът – в такъв случай за какво служи констативният нотариален акт за собственост, щом всеки може да го оспорва.

 

Истината е, че констативен нотариален акт е необходим когато собственикът не разполага с документ за собственост и още повече, ако  е твърде вероятно някое трето лице да претендира права по отношение на имота. Това е така, тъй като когато нотариусът съставя констативен нотариален акт било по документи, било чрез обстоятелствена проверка, той проверява дали претендиращият е собственик на имота и признава това негово право. С нотариалния акт следва да се съобразяват всички лица и съда до доказване на обстоятелството,  че титулярът по констативния нотариален акт не е собственик на имота. Лицето, което оспорва титулярът да е собственик на имота следва да докаже по съдебен ред, че титулярът не е собственик на имота. Лицето, в полза на което е издаден констативният нотариален акт не е необходимо да предприема каквито и да било действия. Той се легитимира като собственик на имота въз основа на издадения в негова полза констативен нотариален акт. Ето защо когато едно лице  претендира да е собственик на даден имот, но няма нотариален акт за собственост, в негов интерес е да се снабди с документ за собственост, с който следва да се съобразяват всички лица, органи и институции и ако някой оспорва неговото право на собственост, в тежест на оспорващият е да докаже, че титулярът не е собственик на имота.

 

Кой какво ще доказва при възникнал спор е от съществено значение за крайния изход. Изобщо не без значение дали лицето, снабдило се с констативен нотариален акт ще се позовава на нотариалния акт и ще остави насрещната страна да се домогва да докаже, че титулярът не бил собственик или при всеки евентуален спор, ще се мъчи да докаже правото си на собственост. Веднъж снабди ли се собственикът с констативен нотариален акт за собственост, всеки е длъжен да се съобразява с  правото му на собственост по отношение на съответния имот до доказване на противното.

 

Интересен е и въпросът какво става, когато и двете страни в спор за собственост се легитимират с нотариални актове /било констативни или такива за правна сделка/. В този случай всяка от страните следва да доказва изгодните за нея факти и обстоятелства. Всяка следва да доказва своето право.